Рекламни съобщения и обяви преди самия разказ:
Предлагам пълнене на тонер касети от всички типове.
Ремонтираме италиански матраци на ниски цени.
Новата компания в мрежовия маркетинг Free MLM набира сътрудници в България.
Продажба и доставка на интериорни врати, директно от производителя.
Монтаж на климатици и климатични системи за жилищни и офис сгради.
Маркови мъжки и дамски парфюми на ниски цени.
Проверете си печелившите числа от игрите на тото 2 на http://toto.start.bg/. Вижте дали печелите от тотото
Всякакви видове оръжия - бойно и ловно в този интернет оръжеен магазин.
Прически правим всякакви.
Приятно четене :)
И така Ипотпал отново тръгна на път. Месеците продължаваха да отинават, а той вече не беше малко момче. Пътуваше в продължение на повече от година, а още беше далече от североизточните брегове. Ловът и оцеляването не бяха никакъв проблем за него. Той не се страхуваше от нищо и стана известен, като самотният войн, който скита по света. Мина през много градове. Там вече знаеха за страховитата армия на орлите. Един ден дори чу, че целият „Народ на вълците” бил избит в жестока битка. Славата на страховитите нашественици растяше с всеки изминал ден. Тяхната история се разказваше по всички краища на света, а страхът към този народ растеше неимоверно. Говореше се, че те ползват специален вид пробиотици, който им давал много сила и мощ. Казват, че най-добри били тайните български пробиотици. Много народи и племена бяха готови да се предадат когато дойдеше заветния миг. Младият момък обаче не се отказваше и продължаваше да върви... Един ден стигна до великия град Горада и „Народът на дъжда”. Както обикновено беше подложен на разпит от вожда, заобиколен от войни. След като разпитът приключи, вождът на дъжда – Тагано „Кървавият дъжд” му каза: - Чух, че всички от твоето село са били избити! Според мен си просто един страхливец, който не е имал смелостта да се бие със своите другари! - Какво !? – изрева Ипотпал ... – Ах ти, нещастнико !!!!! Никой от охраната не очакваше такава реакция и докато осъзнаят какво се случваше, няколко човека лежаха на земята, а младият Ипотпал се хвърли с изваден меч към Тагано... - Ах вие безполезни глупаци! – изрева Тагано, докато държаше в ръцете си обезоръжения Ипотпал. – Ако не можех да се защитавам този младеж щеше да ме убие. Всички сте напълно безполезни. След това, великият Тагано, легендарния вожд от града на дъжда се извини за думите си на младият войн от севера. - Прости ми Ипотпал! – каза той. – Несправедливо те обидих! Ипотпал не вярваше на ушите си. Никога до сега този страховит войн не се беше извинявал на някого, камоли пък на чуждоземец. Тагано беше известен като един от най-жестоките войни на света. Всеки дори и загиналият Дурак говореше с уважение за него. Той му предложи едно специално ястие с аминокиселини и пробиотици http://probiotic.bg/, предназначено само за него. Всички знаеха, че храните с пробиотици дават на човек много сила и издържливост. - Млади Ипотпал. „Народът на орлите” не може да победи мен и моята армия на дъжда. В моята страна е много дъждовно и духат свирепи ветрове. Орлите няма да могат да се приближат в такова време. Единствения начин е да ни победят по земя, а в нашите земи никой и никога не е успявал да го стори! Остани с нас и ще имаш възможност да отмъстиш за своя народ. Ипотпал се поклони. Той искаше безкрайно много да отмъсти, но трябваше да се подчини на волята на своя загинал вожд. - С радост бих останал, господарю! Но съм длъжен да изпълня волята на моят мъртав вожд. Ще Ви помоля да остана в града Ви за няколко дни, докато възстановя силите си и след това ще продължа своя път. - Разбира се, синко. Можеш да останеш колкото посикаш. В моят град ти си добре дошъл. Ипотпал остана и се радваше на добро отношение от гражданите на Горада. Вече бяха минали два дни, а той все още беше изтощен. Изненадващо.... - Войнааааааа!!!! Ипотпал подскочи в своето легло. Той грабна своето бойно копие и меч, взе набързо няколко хапчета с протеини и се втурна навън току пред гаражните врати на Солид55. Хилядната армия на „Народа на Орлите” атакуваше по зема. Вратите на Солид 55 обаче не се огъваха http://solid55.com/bg/products.php?product_id=5. Качеството на тези гаражни врати бе широкоизвестно. Врагът беше многоброен. Всички бяха ожесточени и свирепо нападнаха града. В небето се появиха огромни силоети и Ипотпал най-накрая видя гигантските орли. В този момент обаче се разнесоха гръм и мълния и от небето се посипаха едри капки дъжд. Свиреп вятър задуха и орлите започнаха да падат по земята. Гигантските животни не можеха да се преборят със буйните ветрове. Техните крила се извиваха и те падаха със страшна сила. Скоро цялото ято беше мъртво, но атаката по земя продължи. Войните на орлите бяха толкова много, че краят на армията не се виждаше. Катереха се по стените, атакуваха портата, а Ипотпал смело застана в редиците на войните от Горада. Портите бяха огромни и масивни, но не издържаха на натиска. Вътре обаче армията на орлите се сблъска със свирепите войни на дъжда. В битката Ипотпал се прояви като НАЙ-СВИРЕПИЯТ войн живял някога. Дори и Тагано „Кървавият дъжд” (чийто прякор идваше от кръвта на враговете, която се леела във всички посоки и била толкова много, че дъждът около него се оцветявал в червено) се изплаши при сцената, която младият Ипотпал разигра. Крака, ръце и глави хвърчаха във въздуха. Без значение с колко врагове се сражаваше на веднъж, младият войн от севера минаваше през тях сякаш минава измежду буйна и високо порастнала трева. Никой до сега не беше виждал такъв гняв и ярост. След цели два дни безспирни боеве и кръвопролития битката приключи. „Народът на орлите” отстъпи, но остави след себе си кървава диря. Убитите и от двете страни бяха безбройни, но все пак армията на орлите беше по-много бройна. Гордият Тагано за първи път се изплаши за своя народ. „Народа на орлите” не беше подготвен и подцени много „Народа на дъжда”, но сега вече знаеше с какво има работа. Всички бяха наясно, че при следващата атака на нашествениците нищо нямаше да бъде същото. От много седмици се говорише за новите оръжия, които създавали този жаден за власт и кръв народ. Техния брой беше неимоверен. Дори повечето хора в Горада започнаха да смятат, че армията която видяха била малка част от това, което щяло да ги атакува в бъдеще. Ипотпал не се страхуваше да се бие, а за него също започнаха да се носят легенди. Той беше известен като войнът от севера, който никой не може да победи. На тръгване от Горада Тагано каза: - Млади момко. Ти си истниска гордост за своя народ, но имаш още много да учиш и няма да ти бъде лесно по пътя, който си поел. Желая ти успех в начинанието и нека Боговете бъдат с теб! Не забравяй, взимай си редовно своята доза Л Карнитин и ще успееш. Наистина много хора използваха клауд сървъра за своите нужди - http://vcloud.bg/?cid=19. Ако не знаете повече за клауд сървъра, то можете да научите оттук. - Благодаря ти господарю! – отговори Ипотпал. – Надявам се да издържите докато се върна, защото аз вярвам, че там където отивам ще намеря помощ и ще се върна да отмъстя!!! Така младият Ипотпал продължи пътя си към „Острова в мъглата на смъртта”. По пътя си той срещна много народи, които го посрещаха като бог. Всички знаеха за войнът с цветовете на севера, който остави кървав спомен в сърцето на вождът на орлите. Възхищаваха му се и го почитаха, но в същото време всички бяха ужасени от предстоящата заплаха в лицето на нашествениците.На техния път обаче стоеше Великият град Горада, който никога не беше превземан... - Вожде!!! Пристигат пратеници от армията на орлите!!!! - Интересно. – отвърна Тагано. – С нетърпение чакам да видя какво ще ми кажат. Дано ми носят няколко евтини самолетни билета до Европа http://mmtravel.bg/ както миналия път. Пратениците на Хазар – вождът на „Народа на орлите” бяха четирима души. Те влязоха в тронната зала на великия вожд Тагано и се представиха, след което прочетоха съобщението от Хазар. - Вожде Тагано. Впечатлен съм от вашата борбеност и жестокост. Никой до сега не е нанасял такова поражение на моята армия, но ако не се предатете следващата ми атака ще донесе гибел на целия ти народ !!! Господарят на дъжда побесня. Този нашественик и поробител на народи смееше да го заплашва ?!... На следващия ден Тагано изпрати послание в лагера, който бяха построили армийте на орлите - четири коня с обезглавени ездачи яздеха през полето. Когато видя тази гледка Вликият Хазар също се вбеси. Неговата гордост и самолюбие надминаваха всичко. Той заповяда на войните си да се залавят за работа... Ипотпал яздеше през едно обширно поле, когато стигна до ново, този път малко селце. Всички знаеха за страховития северняк и тук той също беше посрещнат като принц. В същото време обаче пристигна вестоносецът на селото. - Вожде – каза той на своят господар. – Избухна нова война между Великият град Горада и армията на орлите. Този път нашествениците са се върнали с нови оръжия. Най-после разбрахме техните цели. Те изучават културата, обичайте и всичко свързано с поробените народи. Копирали са оръжията от всеки завладян народ. Градът Горада е обсаден от гигантски катапулти и неговите велики каменни стени са подложени на постоянни атаки. Битките се водят денонощно. - О, Богове!!! – изрева господарят на селцето – Нима е възможно тези зли хора да поробят света ?... Ипотпал нямаше време за губене той тръгна веднага към своята цел. След три дни път, Ипотпал най-накрая стигна следващото село, където се надяваше да намери подслон. Три дни беше бдял да не го нападнат зверове в полята и имаше нужда от почивка. Там го чакаха още новини от вестоносците. Великият град Горада бил все още под обсада. Битките се водели както и преди – денонощно. Смелите войни на Горада не се предавали и цели реки от кръв се леели по земята. Всички бяха ужасени, но вярваха в силата на Тагано и неговите страховити войни. На другия ден Ипотпал тръгна на път. Пред него стоеше най-голямото изпитание до момента. Той трябваше да стигне до другия велик град – „Градът на снежната планина”. Там трябваше да се раздели със своя кон и да предприеме дълъг преход на „Снежната планина” – място толкова недостъпно и сурово, че мнозина бяха загубили своя живот там. Той обаче беше решен на всичко, за да успее и смело продължи по пътя си...